Куликово поле възниква в Одеса още в началото на втората половина на XIX век. Тогава огромна площа отвъд Порто-Франко, която се простираше в тези далечни времена от улица Канатна до Привоз, която тогава беше просто пристройка на Стария пазар, започна да се използва като плац от близките войски.
Куликово Поле – една от най-големите исторически площи на град Одеса.
И все пак, площата стана извесна като Куликово поле, не заради руските традиции, за да се наречат големите площи в чест на победата на войските на Дмитрий Донской върху монголо-татарските войски. В Одеса всичкото е беше по-лесно. Всичко се обяснява с факта че, в началото на 19-ти век тази земя принадлежи на боери Куликовски. Хората наричали тези земи – Куликовски полета. С течение на времето това име се превърна в по-познато «Куликово поле». Семейството на Куликовски стана известно в Одеса и със своето въвличане към музиката. Те имаха свой собствен ансамбъл от крепостни музиканти, който се предава от семейсто до семейсто. Така е доста известно, че ансамбълът на Д.Н. Овсяников-Куликовски участва в откриването на Одеския градски театър, който днес се нарича Оперни театър.
През 1818 година в близост до Куликовото поле е била построена градската митница, и през малко време, точно до боклука, направеха още затвора. Това беше първият затвор в Одеса. Наличието на пенитенциарната институция изигра жестока шега върху площада – в продължение на няколко десетилетия екзекутираните престъпници бяха тайно погребани на Куликовото поле, много от тях бяха политически затворници, които не харесваха царския режим. Много от екзекутираните в двора на затвора, бяха скришом, тайно погребани в Куликовото поле. Кой знае колко известни и безименни борци за свободата и щастието на хората са тук.
Одеситите не харесваха тази площа, защото вярваха, че маршируването по костите, поне не е християнско. Следователно по това време земята на Куликовото поле се наричаше нищо по-малко от «изгубена».
Улицата, възникнала близо до затвора, се наричаше Тюремна улица (днес: улица на Лейтенант Шмидт), а пък близката площа се наричала Тюремна площа (днес: Привокзална площа).
Малко по малко, до началото на XX-ти век, най-голямото в града – макар и ненаправеното поле, се превръща в традиционно място за фолклорни празници. Тук бяха организирани различни атракции, изпълнения на циркови палатки, в които бяха представени спектакли на посещаващи циркови трупи, паноптика с восъчни фигури и необичайни творения на природата, дори за кунсткамери. На площада бяха отбелязани и масови празници като Нова година, Коледа, Великден, съпътствани от постоянни панаири и различни атракции.
След революцията, когато жителите на Одеса изобщо не бяха щастливи, Куликовското поле си възвърна тъжната слава на масовото гробище.
През януари на 1918-та година тук имаше ожесточени битки на работниците и Червената гвардия, революционни войници и моряци – от една стърна, с хайдамаци и юнкери – от другата стърна; имаше картечен огън, залпове от пушки, викове на «Ура!», «За власт на Съветите!», имаше много загинали.
На 17 (30) януари 1918 годна Червеното Знаме се издигна над сградата на железопътната гара на Одеса. И четири дни по-късно, на 21 януари 1918 година, всички революционери, убити в тридневната гражданска война (119 мъртви), бяха погребани в масов гроб на Куликовото поле, което от тогава започнаха да го наричат площа на Революцията.
Първият паметник на Куликовото поле е открит през 1932 година в годишнината от Октомврийската революция (Архитект – А. Минкус). Румънците го разрушиха по време на окупацията на Одеса.
След войната, било направено на ново плана на Куликовото поле. Куликовото поле се установи на площад повече от 10,5 хектара, обградено с цветни гърнета и зелени треви. Сините елхи, засадени в един ред, днес се отличават с техния фон. Наоколо платани, липи, пирамидоподобни дъбове.
През 1959 година „Алеята на приятелството“ е израснала от дървета, засадени от благородни гости на града. Едно от първите дървета, засадени тук на 29 юли 1959 година, на генерален секретар на Френската комунистическа партия, Морис Торез, който беше тогава в Одеса. 
През 1967 година, в центъра на площада, в навечерието на 50-годишнината на Съветската власт, е издигнат паметник на Владимир Ленин. Скулптор – Матвей Манизер. Беше съборен след придобиването на Украйна на независимостта.
През 1990-те години градските власти решават да оживят традицията от преди век и правят Куликовото поле място на фолклорни празници. Детски празници, рисунки на асфалт, едновременни шахматни сесии, турнири, младежки дискотеки, изпълнения на популярни артисти, придружени от фойерверки и други съвременни атрибути за почивка, днес станаха нещо обичайно. Освен това на площада се провеждат политически митинги на различни партии, и военни гарнизонни паради. Това беше преди трагичните събития на 2 май 2014 година
Предишното градско предградие – Куликово поле – отдавна се е превърнало в географски център на града, от тук има пътища към всички отдалечени райони на града.
