Ако не сте били на „Привоз“, значи не сте видели Одеса, казват одеситите. Затова днес ви предлагаме да се разходим из един от най-старите хранителни пазари в страната и главния пазар на Южната Палмира. Както разказват краеведите, през по-голямата част от XIX век пазарът на Привозния площад не е бил самостоятелен, а е бил само един от полюсите на „системата на свързаните пазари“, които пронизват историческия център и са били заложени още от строителите на града. Стоката се е продавала направо от докараните коли (оттук идва и името на пазара), а търговците дори не са плащали пазарни такси. „Месните редове са били застроявани от 1806 година, присадъчните – от 1809, новите рибни – от 1818, а новите месни редове дори били издигнати на самия площад, поради което се е появила Привозная улица (уличка между самия „Привоз“ и магазинчетата, които излизат на Пантелеймоновска – бел. авт.)“, – краевед Олег Губар. Историците пишат, че по онова време пазарът е представлявал мръсно, непавирано пространство, а един пристигнал литератор дори нарекъл Одеса „мила замърсена хубавица“.
Старите одесити казват, че главният вход на пазара се намира откъм автогарата, която е разположена наблизо. Активното изграждане на каменни сгради тук започва малко повече от преди сто години, след пожара, който унищожил почти целия пазар и който бил предизвикан от самите одесити. През 1902 година в града избухнала чума и когато жителите разбрали, че инфекцията се пренасяла от плъхове, чието огромно струпване имало на Привозния площад, решили просто да изгорят най-мръсните сергии. Но стихията имала свои планове – огънят унищожил по-голямата част от пазара, а търговците временно се преместили на Куликово поле. Това лято „Привоз“ заяви, че иска да стане отделна република, като твърдеше, че пазарът е омръзнал да храни града. На знамето „републиканците“ поставили кокошка.
Вдясно от входа са старите рибни редове. „Господине, вземете прясна риба!“ – зазовава продавачка клиент. Мъжът пита защо рибката е притворила очи и ако спи, защо мирише толкова неприятно? На това, без да се смути, продавачката отвръща: „Слушайте, когато спите, вие можете ли да отговаряте за себе си?“ Опитните одесити учат, че за свежестта на рибата може да се съди по хрилете: ако са червени, стоката е добра. На редовете може да се избере и цаца за кюфтенца, и червена рибка, и селд. На гостуващите не по-малко разнообразни изглеждат редовете със сушена тараня, но местните казват: „Това вече не е същата риба, не е същият коленкор, а вместо бичета изобщо продават някакви въшки“. Камбалата хвалят, а кефалът на „Привоз“ трудно може да се намери: „съвсем изчезна“, казват продавачите, „доставят го рядко и по малко“.
Ако от рибните редове се свие в пресечката между стоковите редове и се излезе на Привозная улица, ще се озовете пред покрития рибен павилион. Стоката там е предимно прясно замразена, но в средата на реда стои бронзовата леля Соня с широка шапка, престилка и вързопче с бичета, а до краката ѝ се върти охранен котарак. Опашатият е сложил лапа върху обувката на продавачката и изглежда, че щом тя изгуби бдителност, ще скочи и ще грабне рибката. Най-известната леля на Одеса се появила сред рибните редове в началото на XXI век, когато „Привоз“ започнали да реставрират. Жената с височина 2,5 метра била създадена от скулптора Игор Ивченко. По неговите думи леля Соня е рибарка, приятелка на Костя-моряка пенсионер. Местните продавачи се шегуват, че ако пуснеш в джоба на престилката на леля Соня някоя монета, това ще донесе не само късмет, но и отстъпка някъде на „Привоз“.
А паметник на по-младите Костя-моряк и рибарка Соня може да се види в търговския център, който е изграден по протежение на Пантелеймоновска, веднага зад рибния павилион на „Привоз“. Във фонтана, дело на архитекта Илларион Стадник, през 2007 година се появила мидичка, символизираща Южната Палмира, а в нея – Соня с палто и голяма риба. Рибарката леко обърнала глава към Костя, който държи китара. Композицията, както и песента за одеските герои, била наречена „Шаландите, пълни с кефал“. Във фонтана на Костя и Соня туристите също хвърлят дребни монети – било с надеждата да се върнат, било от навик.
По-нататък по улицата, зад търговския център, следва новият месен павилион. „Младежо! Няма ли да ми кажете колко струва вашето телешко?“ – надвиква шума купувачка. „Защо да не кажа? Да не сме скарани?“ – учудено отвръща търговецът.
Ако излезете от месния павилион и се върнете на Привозная улица, пред вас ще се открие „Плодова пасажа“, построена през 1913 година. Веднъж дори слон от зоопарка, намиращ се наблизо, посегнал на нея. Мурзу водели към железопътната станция, за да го превезат в симферополския зоопарк, но щом изкарали слона от зверилницата, той се насочил към „Плодовата пасажа“. В газетни публикации, посветени на този необичаен „купувач“, писали, че слонът тропал по плодовия ред, грабвал по пътя ябълки от щандовете и дори извадил с хобота си от бъчва с туршии няколко краставици. „О, да, това беше още преди войната“ – потвърдиха ни истинността на историята старите продавачки на „Привоз“ и добавиха, че тогава пазарът се опитвали да прекръстят на „Октомврийски“.
Що се отнася до благоустрояването на пазара, то през 1958 година на пазара били издигнати капитални месен и млечен корпус, а територията – асфалтирана. Въпреки това, когато валели силни дъждове, калта тук, както и преди, била невероятна. Въпреки всичко, при всякакво време пазарът бил пълен с продавачи и купувачи.
На „Привоз“ можело да се купи всичко, макар че през 70-те години се усещал недостиг на продукти. Тук продавали есетра, червена риба, черен и червен хайвер, месо, сирене, кървавица. Разбира се, такива деликатеси не стрували евтино. Купувачите се стараели да свалят цената и отчаяно се пазарели. Но търговците не правели големи отстъпки. По онова време основно търгували селяни, за които всяка стотинка била на сметка.
Освен това на „Привоз“ в магазинчета и будки продавали „маркови неща“ – поне така уверявали продавачите. Всъщност, разбира се, „дънки от Америка“ и всички други вещи се шили в нелегални работилници на града. А стрували почти колкото и техните чуждестранни аналози.
ГПарите на „Привоз“ винаги „се въртели“ немалки и това привличало на пазара мошеници и джебчии. Възрастни одесити си спомнят, че на пазара трябвало да се държи ухо на щрек. Тук лесно пробутвали изпит чай и фалшиво кафе, безцеремонно претегляли повече и крадели продукти от чанти. Веднъж крадци дори успели да източат вино от няколко бъчви на един пристигнал молдовец.
По време на перестройката „Привоз“, както и цяла Одеса, тихо западал и се превръщал в руини. И едва в края на 1990-те години бил приет план за генерална реконструкция на прочутия пазар. През 2007 година за купувачи се отворили нов месен и рибен корпус, два нови търговско-офисни центъра и комплекс магазини по улица Пантелеймоновска, който получил названието „Нов Привоз“.
Сега, освен със своята привлекателна „външност“, „Привоз“ може да се похвали и с предаността на купувачите. Те, както и в миналото, тук са много. В това отношение пазарът практически не пострадал от конкуренцията със супермаркетите. А какво всъщност привлича купувачите на пазара, където е шумно, многолюдно и, нека признаем, не винаги чисто?
Преди всичко на „Привоз“ действително има голям избор от продукти. Така че ако не ви хареса видът на доматите или цената им, то на пазара има поне още петдесет места, където се продават тези зеленчуци. Важно е и това, че всички продукти на „Привоз“ могат да се помиришат, пипнат и опитат. В това, според много домакини, се състои основното очарование на покупките на пазара. Между другото, на „Привоз“ може – случайно или нарочно – да се наядеш толкова, че вече да не ти се иска да обядваш или дори вечеряш у дома.
Освен това стопаните на продуктите не се ленят да дават на купувачите полезни съвети, което, разбира се, няма да дочакаш в никой супермаркет. Освен това „Привоз“ привлича и с това, че тук могат да се намерят стоки и услуги, които вече няма да срещнеш никъде другаде. Например някои одесити смятат за особен шик да изпият в млечните редове на пазара чашка топлена ряжанка с апетитни корички. Тя струва недешево, но вкусът ѝ е „пръсти да оближеш“.
Но най-важното е, че „Привоз“, за разлика от бездушните супермаркети, е цял свят със своя морал, обичаи и традиции. Тук продавачите и постоянните купувачи често знаят всичко един за друг – включително проблемите на дядовци, баби, внуци и котки. На пазара дори с непознат продавач можеш да поговориш за времето, политиката или за своите чисто лични проблеми. И накрая, на „Привоз“ лесно можеш да попълниш багажа си от знания, защото тук с готовност ще ти доверят някоя тайна рецепта или ще ти разкажат последните новини.
