„САД НА СКУЛПТУРИТЕ“ НА ЛИТЕРАТУРНИЯ МУЗЕЙ
Садът на скулптурите на Одеския литературен музей е явление, което няма аналог. Садът на скулптурите предава уникалния вид на винаги младата Одеса, град, който е впитал традициите на великите култури и ги е озарил със своята слънчева усмивка. Годишно го посещават около стотици хиляди туристи.
Освен скулптурите на литературни герои и гении, в Сада на скулптурите може да се видят и известните половецки баби – древни статуи, създадени от народите на Причерноморието преди хиляда години.
ИНСТАЛАЦИЯ „ВРАТИТЕ НА ЩАСТИЕТО“ („DOMUS SOLIS“)
Според замисъла на автора, всяка сутрин на изгрев слънцето влиза през тези врати в Одеса. Вратите са поставени на плажа Ланжерон близо до Club Hotel, зад плажния комплекс NEMO Beach Club. Вратите са бронзово копие на старите одески врати, които през XIX век украсявали парадния вход на една одеска къща и с гордост посрещали жителите и гостите на града.
Скулптор – М. Рева. 2015 г.
КОМПОЗИЦИЯ „ОДЕСКОТО ВРЕМЕ“
Времето в Одеса тече по различен начин от другите градове. Одеското време се измерва не толкова с минути, колкото с разстоянието между срещите, събитията, между едно лято и друго, между пристигането и завръщането на приятели. Тук има свои периоди и свои права.
Фигурите на хора с размери на дете символизират одесити от различни поколения, националности и професии; има и одески котка, кученцето Жулька – всички те могат, с помощта на ръцете на деца и възрастни, да започнат да се въртят в танц около часовника – символ на краткостта на живота, където безгрижното детство преминава в щастлива младост, а зрелостта поражда мъдростта на стареца, безкрайността на времето и способността на човека да ускори времето. Има неща, които обединяват хора с абсолютно различно мислене, правят възрастните малко деца, а децата им позволяват да нарушават правилата. Има събития, в които се срещат миналото и бъдещето.
Скулптор – М. Рева. 2015 г.
ПАМЕТНИК НА ДВАНАДЕСЕТИЯ СТОЛ
Вероятно малко граждани на бившия СССР, ако не са чели романа „Дванадесетте стола“, поне са гледали филма по произведението на И. Илф и Е. Петров, двама одески хумористи. Истинските им имена са Иехиил-Лейб Ариевич Файнзилберг (1897-1937) и Евгений Петрович Катаев (1902-1942) – брат на В. Катаев, друг известен одески писател. Вероятно не е нужно да се разказва съдържанието на романа и основните приключения на Остап Бендер…
Паметникът на 12-ия стол от романа е открит на 1 април 1999 г. Архитект – М. Рева.
Трябва да се отбележи, че паметникът се намира на най-малкия площад в света – площадът на Остап Бендер.
По време на туристическия сезон до паметника се извива огромна опашка от желаещи да се снимат на него – казват, че „столът“ носи късмет и финансово благополучие.
СКУЛПТУРНА ГРУПА „ЛАОКОН И СИНОВЕТЕ МУ“
В гръцката митология Лаокон е жрец-пророк от Троя. Той отказал на троянците да приемат Троянския кон – подарък от враговете, за което бил наказан. Богинята Атина Паллада, защитничка на данайците, разгневена, изпратила срещу Лаокон ужасни змии, за да убият него и двамата му синове.
Оригиналната скулптура „Лаокон и синовете му“ е създадена още през 200 г. пр. Хр. Родното ѝ място е древният античен град Пергама в Западна Мала Азия. Скулптурата е отлята от бронз. Във втората половина на I в. пр. Хр. благодарение на талантливи древногръцки скулптори от о. Родос – Агесандър и неговите синове Афинодор и Полидор – е създадено копие от бял мрамор. То се съхранява и до днес във Ватикана. Точно там градоначалникът на Одеса Г. Маразли я видял за първи път. Скулптурата му харесала толкова, че поръчал копие, което през 1870 г. е поставено на вилата на обществения деец. По-късно скулптурата е преместена и започнала да украсява улица Преображенска. Само от 1971 г. „Лаокон и синовете му“ се намира на мястото, където сме свикнали да я виждаме – пред Одеския археологически музей. Скулптурата, с която се възхищават както туристите, така и местните жители, е от каррарски мрамор и е точно копие на световния шедьовър „Лаокон и синовете му“.
ПАМЕТНИК НА ПОРТОКАЛА
Паметникът представлява портокал с изваден сегмент. Но одеситите наричат този паметник „паметник на подкупа“. И не случайно. Историята зад паметника:
През 1796 г. умира Екатерина II. Синът ѝ Павел I, както е известно, не обичал майка си. Щом дошъл на власт, той упорито се стараел да ѝ прави всичко наопаки, макар тя вече да не могла да види или предотврати това. Изглежда целял да развали всички постижения на Екатерина. Особено строителството на новия град и пристанище на черноморското крайбрежие било замразено…
Легендата разказва как хитрите одесити решили да спечелят благоволението на Павел. Решили да го подкупят с вкусни плодове. Градската управа постановила: „Мислейки, че по мореплаването, което започва напролет, трябва да очакваме бързо пристигане на плодове в местното пристанище и представяне пред двора на Негово императорско величество от жителите на града с вярна преданост, управата намира първия случай да го посети и заповядва на местния карантинен началник…, щом пристигнат портокалите в пристанището, като се вземат 3000 най-добри, да се изпратят на двора…“.
Опитът успял. Павел омекнал и дал съгласие за отпускане на 250 000 рубли за развитието на пристанището. Градът бил спасен! Така Одеса „купила“ себе си с подкуп от 3000 портокала.
Първоначално паметникът е поставен на ул. Ланжерон, пред участък от жълтата настилка, но съответствието със стила на околните сгради било под въпрос за много одесити. Вероятно затова бил преместен на по-малко посещавано и красиво място, където се намира и днес. През 2007 г. паметникът е преместен на бул. Изкуствата (по-късно – бул. Жванецки, от 2024 г. – бул. Военноморски сили).
Паметникът е открит на 2 септември 2004 г. Скулптор – А. В. Токарев, архитект В. Л. Глазирин (същите, които по-рано създадоха паметниците на Уточкин, Вера Холодна и Утьосов).
КОМПОЗИЦИЯ „КРАЖБАТА НА ЕВРОПА“
Композицията „Кражбата на Европа“ е подарък за Одеса и е изградена през септември 1994 г. от архитект В. Н. Чепелева и скулптор А. П. Токарев. Скулптурата е създадена по инициатива на Киевския районен съвет. „Архитектурно-художествената композиция Кражбата на Европа“ се намира на 9-та станция на Фонтанската улица.
КОМПОЗИЦИЯ „ДЪРВОТО НА ЛЮБОВТА“
Паметникът е открит официално в Градската градина на 14 февруари 2006 г. – на Деня на влюбените. Автор на композицията – скулптор М. Рева.
Триметровата композиция, тежаща една тон, е във формата на дърво, чиято корона наподобява сърце. По патинираната бронзова корона са изпъкнали релефно 210 полирани бронзови сърца, наподобяващи узрели плодове. Няколко сърца са паднали на земята и лежат до основата на ствола. Скулпторът обяснил смисъла на композицията: „дървото е основата на живота: корените му са миналото, короната – настоящето“. По ствола на дървото на 65 езика е изписана една дума – „любов“.
Според народното поверие, ако влюбена двойка, хваната за ръце, докосне ствола на дървото, тяхната любов ще бъде здрава като бронз.
КОМПОЗИЦИЯ „ЗЛАТНОТО ДЕТЕ“
Композицията „Златното дете“ на скулптора Ернст Ниеизвестный е негов подарък за Одеса. Открита е през 1995 г. и се намира пред сградата на Морското пристанище. Паметникът символизира дърво, от плода на което се появява дете. Местните жители, както обичайно в Одеса, са дали на монумента свое име – наричат го „кюс-изненада“. Към паметника, както и към човек, трябва да се привикне. Това чудно бебе е обичано и се отнасят с него с привързаност. И, както е отбелязано, има прилика с Буда – бебето има очарователно лице, което носи спокойствие и умиротворение. Който не вярва, нека отиде и види.
ПАМЕТНИК НА ПЕТЯ И ГАВРИК
На квартал от паметника на Вера Холодна, на площада на нейното име, се намира необичаен паметник. Две момчета се люлеят на дъска. Те са герои от автобиографичната повест „Белият платноход“ на известния одески писател Валентин Катаев (1897-1986). Писателят е живял в Одеса на „Канатна, ъгъл Куликово поле“. Преди сто години той тичал по тези улици, включително, вероятно, и по този площад, който тогава се е наричал Полицейски. Струва си да се препрочете повестта, за да се потопите в атмосферата на дореволюционна Одеса. Макар и с комунистически уклон, това също е част от нашата история.
Паметникът е открит през 1988 г. Скулптор – Н. И. Степанов. Идеята за паметника се появила у скулптора още през 1965 г. Той е посветил проекта на писателя, показал му скици и фотографии на макети, които писателят напълно одобрил. Този паметник е един от последните, поставени в Одеса по съветско време.
„МОРЯЧКА“ – ПАМЕТНИК НА СЪПРУГАТА НА МОРЯКА
Бронзовата скулптурна композиция е официално открита на Морското пристанище през 2002 г. Скулптор – О. Токар.
Скулптурната композиция изобразява грациозна млада жена, която здраво държи дете, стоящо на парапета. Фигурите са малко по-големи от реалните хора. И майката, и детето гледат към морската далечина, очаквайки завръщането на кораба, на който е отплавал мъжът-баща-моряк. Кованата метална парапетна ограда (която е едновременно част от кейовата структура на Морското пристанище), на която е поставена скулптурната композиция, обгръща полуокръгом бронзовите фигури, изпъкнали напред спрямо основната линия на оградата, създавайки илюзия, че стоят на балкон. Парапетът е украсен с флорални орнаменти и герба на Одеса, а ръбът на кейовата част, на която е поставена композицията, е оформен като нос на морски кораб.
ПАМЕТНИК НА ЛЕЛЯ СОНЯ
Бронзовата леля Соня в широкo шапка и престилка, с ръка, притиснала връзка бичета към гърдите, стои в центъра на рибния ред в новата част на одеския Привоз. Минаването покрай нея и да не я забележиш е просто невъзможно.
– Идеята да създам леля Соня ми хрумна много преди реставрацията на „Привоз“ – разказа авторът на творбата, скулптор Игор Ивченко. – Реших да си представя каква ще бъде рибарката Соня на пенсия. Костя може да е „козел“, заклал я или заминал за Израел. А тя излязла на „Привоз“, не само за да продава бичета, но и да наблюдава хората и да се покаже. Това е своеобразен паметник на одеските баби, върху които стъпва нашата цивилизация и, разбира се, Одеса. Те отглеждали своите внуци, които станали хора, прославили града. За да пресъздам по-точно образа, обикалях „Привоз“, събирах образите на продавачките и ги фотографирах. Когато скулптурата е донесена в рибния ред, около нея се събраха продавачки и започнаха да спорят, на коя от тях прилича.
Авторите на скулптурата, открита в рибния ред на „Новия Привоз“, са Игор Ивченко и Иларион Стадник. Скулптурата е поставена в центъра на търговския павилион на рибния ред и е открита заедно с последния обект на комплекса „Нов Привоз“ през 2006 г.
