ПАМЕТНИК НА ЖЕРТВИТЕ НА ХОЛОКОСТА
Идея и инициатива: семейство Маниович
Парк „Прохоровски“
Холокост (от гръцкото holocaustum – „всесъжение“) наричат планираното унищожение на евреите от нацистите по време на Втората световна война.
На 27 януари световната общественост отбелязва Международния ден за възпоменание на жертвите на Холокоста.
След като през 1933 г. Хитлер става канцлер на Германия, започват да се приемат закони, които ограничават правата на онези, които не са с „арийска“ или сродна кръв. Горят се книги на еврейски автори, евреите са изключени от културния живот, забранено им е да сключват брак с арийци, лишават ги от гражданство.
През 1938 г. светът е шокиран от събитията на „Кристалната нощ“ – разрушени са около 1500 синагоги, множество евреи са убити или осакатени, хиляди са депортирани в концентрационни лагери …
На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, а само 20 дни по-късно е наредено полските евреи да бъдат затворени в гета.
От лятото на 1941 г. нацистите започват „решението на еврейския въпрос“ на територията на СССР – официално са избити около 1 200 000 съветски евреи.
Смели хора от различни националности рискуват живота си, за да спасят еврейското население, осъдено на смърт. След войната много от тях получават званието „Праведници на народите на света“.
Освен евреите, фашистите унищожават роми, хора с увреждания, психичноболни, хомосексуални. Частично унищожение е било предвидено и за украинци и руснаци. Оцелелите е трябвало да служат за полски труд и грижи за добитъка.
ПАМЕТНИК НА НЕИЗВЕСТНИЯ МОРЯК
На 9 май 1960 г. в Централния парк за култура и отдих „Тарас Шевченко“ е открит Паметникът на незнайния моряк. Скулптор: М. Нарузецки, архитекти: Г. Топуз и П. Томилин. Паметникът е издигнат в чест на воините от Приморската армия и моряците от Черноморския флот, които героично защитават Одеса през 1941 г. Обелискът от червен гранит, чугун и бронз е с височина 21 метра. В подножието му, заобиколен от бронзов венец, гори Вечният огън. Върху основата са изляти от бронз автомат и безкозирка.
От 1968 г. при паметника стои почетна стража.
ПАМЕТНИК НА МОРЯЦИТЕ ОТ БРОНЕНОСЕЦА „ПОТЬОМКИН“
На 28 септември 1898 г. на стапела на Николаевското адмиралтейство тържествено е положен броненосецът „Княз Потьомкин Таврически“ — най-мощният кораб в Черноморския флот по онова време. Корабът влиза в експлоатация през май 1905 г.
Въстанието избухва още през юни. Официалният повод — развалено месо, с което искали да хранят моряците. Според съвременни изследвания, това било само претекст: истинските причини се коренят в социално-политическото напрежение в страната. Моряците осъзнавали, че скоро ще бъдат принудени да стрелят срещу собствения си народ, както това се случило на 9 януари 1905 г. в Петербург. Те били добре хранени, но знаели, че техните семейства гладуват.
Революционерите планирали бунт в Черноморския флот за есента, но събитията на „Потьомкин“ започват преждевременно — на 14 юни. Същата вечер броненосецът и ескадреният миноносец, където също избухва бунт, пристигат в Одеса, където тече всеобща стачка. На следващата сутрин тялото на убития организатор на въстанието Г.Н. Вакуленчук е положено на Платоновия мол. Одеските работници се стичат към пристанището. Сцените от тези събития са пресъздадени във филма „Броненосец Потьомкин“ от 1925 г. Оттогава булевардните стълби в Одеса са известни като Потьомкинските стълби..
Паметникът изобразява момент от разстрела на метежниците на кораба — моряци, покрити с брезент, го отхвърлят, за да се нахвърлят върху офицерите. Режисьорът Сергей Айзенщайн, чийто филм популяризира тази сцена, признава, че тя е художествена измислица. Военноморски консултант на филма обяснява, че брезентът е бил постилан на палубата под краката на осъдените, за да не се цапа от кръв.
Паметникът е открит на 25 юли 1965 г. на днешния Европейски площад (бивш площад Екатеринински). На същото място преди това са стояли паметници на Екатерина II и Карл Маркс, а по-късно — цветна леха. На 14 октомври 2007 г., поради възстановяването на паметника на Екатерина II, монументът на моряците от „Потьомкин“ е преместен на Митния площад. Скулптор: В.А. Богданов; архитекти: М.М. Волков и Ю.С. Лапин.
МЕМОРИАЛ „КРИЛЕТЕ НА ПОБЕДАТА“
Мемориалът „Крилете на Победата“ е открит през 1984 г. по случай 40-годишнината от освобождението на Одеса от румънско-немските окупатори. Стелата от сив мрамор е увенчана със златна звезда (през 1965 г. на Одеса е присвоено званието „град-герой“). Скулптор – Н. Конишчев, архитекти: В. Мироненко, В. Корогод, В. Шинкаренко.
ПАМЕТНИК НА ЗАГИНАЛИТЕ МАТРОСИ И КОРАБИ
Преди всичко този паметник напомня за катастрофата на „Нахимов“, станала през 1986 г. Но той също така е посветен на пътническите и товарните кораби, които са евакуирали войници и жители от обсадена Одеса, както и на много други. Монументът се намира в парк Шевченко.
ПАМЕТНИК НА ПОДВОДНИЦИТЕ-МОРЯЦИ (СТЕФАН ДЖЕВЕЦКИ)
Паметникът на Стефан Джевецки – създател на подводницата в Одеса – е открит в Парк Победа през 2004 г. по време на 41-вия Международен конгрес на подводничарите и вече е неразделна част от града. Така одеситите възстановяват името на учения, конструирал и изпитал една от първите подводници в света край бреговете на Одеса.
Паметникът на Стефан Джевецки е толкова необичаен и авангарден, че веднага привлича вниманието. Архитект В. Мироненко и скулптор А. Копиев представят учения, обграден от вълни, символизиращи подводницата. В авангардно-реалистичен стил е създаден образ на човек, посветил живота си на морето, небето и изобретенията.
ПАМЕТНИК НА ГЕРОИТЕ-ЛЕТЦИ ОТ 69-ТИ ИЗТРЕБИТЕЛЕН ПОЛК
ААрхитект В. Мироненко, скулптори В. Паторов и М. Еременко, 1984 г. Скверът на героите-летци на 5-та станция на Големия фонтан – на мястото на военен летищен полигон.
В първите месеци на Германо-съветската война (1941–45), авиационният полк понася тежки загуби както във въздуха, така и на земята: фашистите знаели местоположението на летището. Взето било решение да се изгради добре прикрито летище в границите на града – на пустеещия терен на Чубаевка (5-та станция на Големия фонтан). Огромният обем работа бил извършен за една седмица (главно от жени и подрастващи). „Скритото“ под маскировъчни мрежи летище не се виждало от вражеските самолети.
12 летци от полка, включително командирът Лев Львович Шестаков, са удостоени със званието Герой на Съветския съюз.
