Паметници на исторически личности

ПАМЕТНИК НА ХЕРЦОГА ДЬО РИШЕЛЬО

Посветен е на Арман Еманюел София Септимани дьо Виньеро дю Плесис, херцог дьо Ришельо. Представлява бронзова статуя на Ришельо и три месингови релефа, символизиращи земеделието, търговията и правосъдието. Херцог дьо Ришельо (1766–1822) е роден във Франция в една от най-прочутите аристократични фамилии в Европа (всички са чували за кардинала от „Тримата мускетари“). След Великата френска революция, оставайки верен на кралската власт, Ришельо емигрира в Русия и постъпва на служба. Участва в щурма на Измаил през 1790 г. и е награден с орден и почетна сабя. През 1803 г. става градоначалник на Одеса, а през 1805 г. – генерал-губернатор на Новорусийския край. Успява временно да премахне данъците за одеситите и допринася за бързото развитие на пристанищната търговия. По негова инициатива се насърчават търговията, земеделието, индустрията, образованието, науката и културата. След поражението на Наполеон и реставрацията на Бурбоните през 1814 г., Ришельо се завръща в Париж и става външен министър и министър-председател на Франция. Умира на 56 години в Париж – за голяма тъга на одеситите. Приносът му за развитието на града е безценен.
Паметникът е открит през 1827 г. (според други източници – през 1826 или 1828 г.). Одеситите го наричат просто „Дюк“ – „херцог“ на френски и английски. Скулптурата и релефите са отлети от бронз в Санкт Петербург. Постаментът е дело на известните архитекти А. И. Мелников и Ф. К. Боффо. Скулптор е И. П. Мартос. Фигурата е малко по-голяма от естествения ръст. На паметника се виждат следи от куршуми и гюле в постамента. По време на съветската епоха е имало планове на мястото на Дюка да бъде поставен паметник на Котовски – за щастие това не се случило.


ПАМЕТНИК НА ДЕ РИБАС
ДДон Хосе (Жозеп) Паскуал Доминик де Рибас (1749 / 1751 – 1800) е испански дворянин по произход, руски военен и държавен деец. Роден е в Неапол, починал в Санкт Петербург. От 1769 г. е на руска служба. Участва активно във войните на Русия с Турция, в резултат на които към Руската империя първо се присъединява Крим, а после и Бесарабия. За участието си в щурма на Измаил, Суворов го нарича „героя на Дунав“, а Екатерина II му подарява сабя с диаманти и имение с 800 селяни в Полоцка губерния. След поредната война с Турция, територията между Буг и Днестър преминава към Русия. През 1793 г. контраадмирал де Рибас е назначен за командир на целия Черноморски гребен флот, а на 27 май 1794 г., вече като вицеадмирал, е назначен за главен началник на строителството на пристанището и града Хаджибей (преименуван на Одеса през януари 1795 г.). Де Рибас съставя строителен план за порта съвместно с де Волан, като избира мястото заради залива, който почти не замръзва. В проекта си отчита дори финансовите разходи. На 22 август 1794 г. (стар стил) тържествено е положена основата на порта, корабостроителница, две търговски кейови и две църкви в чест на покровителите на мореплавателите — Св. Николай и Св. Екатерина. В негова чест главната улица на града по-късно е наречена Дерибасовска. Интересен факт е, че де Рибас има съперник — вицеадмирал Мордвинов, който настоява портът да се изгради в района на Очаков. Де Рибас успява да убеди Екатерина II в правотата си. Така Одеса дължи самото си възникване на него като пристанище и голям град — без него тук вероятно би имало само малко селище.
Паметникът се намира в самото начало на едноименната улица и е поставен на 2 септември 1994 г. Скулптор – А. В. Князик, архитект – В. Л. Глазирин.


ПАМЕТНИК НА ГРАФ ВОРОНЦОВ

Михаил Семьонович Воронцов (1782–1856) е велик военен и държавен деец, генерал-губернатор на Новорусия и Бесарабия от 1823 г. Детството и младостта си прекарва в Англия, където баща му, граф С. Р. Воронцов, живее над 40 години. Получава възпитание и образование, достойно за английски лорд. През 1801 г. се връща в Русия, за да постъпи на служба. От 1802 г. участва в руско-турските и руско-френските войни. През 1812 г. командва дивизия в армията на Багратион и е ранен в Бородинската битка. В периода 1815–1818 г. командва окупационния корпус във Франция, където се запознава с графиня Е. К. Браницка – сватбата им се състои на 20 април 1819 г. в Париж. През 1823 г. е назначен за генерал-губернатор на Новорусия и Бесарабия и заема този пост 21 години. Посвещава усилията си на икономическото развитие на тези региони, особено на Одеса и Крим, и на организиране на корабоплаването в Черно море. Умира същата година – на 6 ноември – в Одеса, където е и погребан в близкия катедрален храм.
Неговият авторитет, както и любовта и уважението на съгражданите му били толкова големи, че скоро след смъртта му на извънредно събрание на Южноруското земеделско дружество, чийто президент бил, единодушно било взето решение за изграждане на паметник в негова чест. Хиляди хора се включват в набирането на средства за монумента – събрани са 37 000 рубли, като даренията варират от няколко хиляди до няколко рубли. Проектът е изготвен от известния скулптор Ф. Бругер. Архитект – Ф. Боффо. Паметникът се състои от пиедестал, бронзова статуя и три барелефа, изобразяващи битката при Краон, превземането на Варна и развитието на земеделието и търговията под покровителството на Воронцов. Първоначално се предвиждало надписът да гласи: „На негово високоблагородие княз Михаил Семьонович Воронцов – от признателните му съотечественици. 1863“, но днес на лицевата страна на пиедестала пише кратко: „Воронцов“. 1863 ». Височината на бронзовата фигура е 3,2 м, а общата височина на паметника – над 8 метра. Скулпторът се вдъхновява от последния портрет на Воронцов, нарисуван от берлинския художник Франц Крюгер, което обяснява невероятната прилика между фигурата и покойния княз. Откриването на паметника се състои на 8 ноември 1863 г
През 30-те години на XX в., когато било решено паметникът и Преображенската катедрала да бъдат разрушени, опитът се проваля – веригата, прикрепена към мощен трактор, просто се скъсала. Така паметникът остава на мястото си – завинаги!


ПАМЕТНИК НА ОТАМАН ГОЛОВАТИ

Паметникът на отаман Голова́ти. 1999 г.
Бронзова скулптура на отамана, който е седнал да си почине, кон, който пасе наблизо, а над тях лети ангел. Скулптор – Токарев А., архитект – Глазирин В.
Старобазарен площад
Антон Голова́ти е един от атаманите на Войската на верните чорноморски казаци, които се сражавали срещу турците заедно с руските войници при превземането на Хаджибей. Това военно формирование е създадено от руското правителство през 1787 г. от подразделения на Запорожкото войско (основа – бивши запорожки казаци). Територията за войската била определена между реките Южни Буг и Днестър.


ПАМЕТНИК МАРАЗЛИ

Паметникът на знаменития Одески кмет Григорий Григорович Маразли беше открит на Гръцкия площад на 2 септември 2004 г. През 2008 г. беше преместен на ново място и днес се намира на улица Маразлиевска.
Автори на паметника на Григорий Маразли са одеският скулптор А. Князик и архитект М. Мурманов.
Маразли оглавява Одеската градска дума в продължение на 17 години (1878-1894 г.) и се прославя не само като обществен деятел, но и като меценат и просветител.
Григорий Григорович Маразли (25 юли 1831 – 1 май 1907) е кмет на Одеса от 1878 до 1895 г.
По време на неговото управление е построен Оперният театър, получено е „разрешение“ за създаване на парк – днешният ЦПКиВ „Т.Г. Шевченко“… При него в Одеса започва функционирането на газово улично осветление, появява се конката, открива се лечебно заведение в Куялик …
След смъртта на Г. Г. Маразли прахът му бил положен в Гръцката Света Троица църква, но през 30-те години на ХХ век прахът му бил изваден и изхвърлен…



ПАМЕТНИК „НА ОСНОВАТЕЛИТЕ“ НА ГРАДА

През 1894 г. бе решено да се постави паметник на тези, които са „основали“ и изградили града. Сред тях е императрица Екатерина II. Тя, според поверията, е дала името Одеса. По-надолу стоят фигурите на други видни личности, които са участвали пряко в преобразуването на турското градче в град – де Рибас, княз Потьомкин, граф Зубов, инженер де Волан. През 1900 г. паметникът на императрица Екатерина II и нейните съратници бе тържествено открит. Скулптори: М. Попов, Б. Едуардс, Л. Менционе. Архитект Ю. М. Дмитренко. През 1901 г. на Парижката архитектурна конференция площад Екатерининска с монумента бе признат за най-добър цялостен архитектурен комплекс в Европа. През 1920 г. площад Екатерининска и улицата получиха името на Карл Маркс. Бронзовите фигури на Екатерина и съратниците ѝ бяха демонтирани и предадени на краеведческия музей, а постаментът на бившия паметник бе използван за поставяне на скулптурата на Карл Маркс, но тя не стоя дълго – силен вятър я повали. По-късно в центъра на площада бе оформена цветна леха. През 1965 г. тук бе поставен паметник на матросите, участници в бунта на броненосеца „Потьомкин“ от 1905 г. През 2007 г. Одеският градски съвет реши да възстанови загубения паметник на „основателите“ на Одеса. Паметникът на Потьомкинците бе преместен на Митническия площад, при входа на пристанището. Новият монумент точно повтаря оригиналния паметник, който стоеше на площада от 1900 г. Новата бронзова фигура на руската императрица Екатерина II е изработена от киевския скулптор О. Черноиванов по запазени фотографии, а фигурите на нейните съратници са истинските (съхранявани в Художествения музей). Паметникът бе открит втори път на 27 октомври 2007 г.
През 2022 г., след началото на подлия нападателен акт на руския агресор срещу Украйна, съдбата на паметника „Основателите на Одеса“ бе решена от жителите на Одеса чрез електронно гласуване, което приключи на 20 октомври. Повечето гласове — 3 914 — бяха за пълното демонтиране на паметника. В нощта между 28 и 29 декември паметникът на Екатерина II на площад Екатерининска бе демонтиран. Демонтажът, официално наричан „Паметник на основателите на Одеса“, започна около 23:00 и продължи почти три часа. Първо от паметника бяха свалени фигурите на фаворитите и с помощта на кран бяха преместени на камион. След това същото бе направено и с фигурата на Екатерина II. След демонтажа фигурите бяха доставени в Одеския художествен музей, където ще останат временно по решение на Изпълнителния комитет на Одеския градски съвет от 30 ноември 2022 г.