Историята на Гръцкият площад започна се ощеот Франц Деволан, който е бил съставител на първи градскоустройственен план на Одеса. Следвайки модела на архитектите от Древния Рим, беше решено да се създадат няколко независими центъра на градския живот, които ще да бъдат групирани наоколо пазарните площи. Един от тези центр е била Гръцката площа, а освен нея, Старобазарна площа – наричана още Свободеният пазар, и Херсонска (Нов пазар). Гръцката площа е била още и център на главната търговска артерия на града – транспорта, който се издигаше от пристанището по улица Гавана, пресичаше Дерибасовска улица, свободно пристигаща по нея, и оттам, през Александровския проспект, попаждаше до Старобазарна площа. Идеите на Деволан бяха реализирани вече от братята-архитекти Франц и Джовани Фраполи. Строителството е извършено от началото на XIX век, а окончателният вид на търговските рядове на гръцкия базар е бил формиран през 1830 година.
На площада имаше четири сгради, разделени на 25 сходни двуетажни секции, търговските рядове бяха декорирани с портици, колонади и камънени арки. Сред първите разработчици са били известните в Одеса семейства на гръцки търговци, като Йоаннопуло, Серафино, Папахаджи, Рали, и още Григорий Иванович Маразли-големият.
Къщата на Дерибасовска 27, където се намираше «Къщата на книгата», както и «кръглата къща» на г-н Маюров в центъра на площада, където днес търговският център «Афина» се появиха у по-късни времена. Още по-късно, най-известният одески пазар стана Привоз с неговият «Плодовият пассаж», екзотичният, многогласен и многоезичен, възпят от Бабел и Катаев – але до него в тази роля беше пазара на Гръцката площа. Тук можеше да се намери всичко – от хляб, вино и напитки до картини и цигулки.
