ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ НА ТУРИСТИЧЕСКИЯ ЦЕНТЪР ОДЕСА

ЗА ГОСТИ И РЕЗИДЕНТИ НА ГРАДА И СЪЩО ЗА СПЕЦИАЛИСТИ В ОБЛАСТТА НА ТУРИЗМА, ГОСТИННОСТТА И РАЗВЛЕЧЕНИЯТА

КАТЕРИНИНСКА ПЛОЩА

Сегашната Катерининска площа повече от веднъж е се променила формата си и е сменяла името си 7 пъти.

В съответствие с първият план на града, който е бил разработен от подполковник Деволан, площата е била  с кръгла форма и е наречена Катерининска, защото  при основаването на града, на площада била открита  Военната церква на Св. Екатерина – храма на небесната покровителка на бъдещата императрица. След смъртта на императрицата през ноември от  1796 година, строителството на църквата, както и на цялата Одеса, е спряно от Павел I. През 1821 година недовършената църква е разрушена. Под курса на конюнктурата площада стана Елизаветинска, най-после Дюковска, и накрая, на името на Карл Маркс,  след което първоначалното и  име беше върнато.  В центъра на площада  бил  засаден квадрат , в коя по-късно, през 1873 година, след пускането на Днестърския тръбопровод, е инсталирана чешма (първата в града). След това тази чешма „се преместила“ на постоянно местопребиваване  в  Горсад.

През  третото десетилетие на 19 век започва се редовното изграждане на Катерининската  площа с преструктуриране на периметъра и увеличаване на етажите на сградите.  Благодарение на развитието на наоколните участъци, площата се превръща от кръгла до триъгълна (по плана).

На 23 септември от 1891 година  градската дума на Одеса реши да създаде паметник в чест на стогодишнината от основаването на град Одеса. В навечерието на 100-годишнината на града, администрацията провежда конкурс за най-добър дизайн на паметник, в резултат на който най-хубав е бил признат  проект на архитект Ю.М. Дмитренко. На  24 август 1892 година на градската управа е позволено да приеме вече одобрения проект.  В «Известията на Одеската градска дума»  за 1900 година, в  «Бележка за откриването на паметника на императрица Катерина Велика в Одеса на 6 май 1900 година»  беше казано следното: «Наградени са само проекти с  девиз «Одеското пристанище и Esperanse». Първият е на архитекта Ю.М. Дмитренко, а пък  вторият на скулптор Донато Баркалиа.  Наградата е направена от специална комисия в състава и.з. на кмета В.Н. Лигина (председател на Одеския клон на Руското техническо дружество), архитект А. Люис, двама членове на Одеското дружество за изящни изкуства Б.В.Едуардс и К.К. Костанди, градски архитект А.Е. Шейс и двама архитекти по назначаване на правителството – В. Домбровски и Г. Шевребранд.  Тази комисия направи следния преглед на проекта под девиза  «Одеско пристанище»:  «Размерите на паметника и неговата форма са идеални за малък триъгълен площад на Катерининската площа…  Групата на съратниците на императрицата е много добре групирана в кръглия пиедестал. Статуята на императрицата има величествен вид и в същото време се поставена на пиедестал много свободно.  Свързването на фигурата с пиедестала с кръгла основа и с преход към бронзов картуш  е естетично и правилно изпълнено. Стилът на паметника е напълно подходящ, а изобщо е произведение на изкуството … Направенето на моделите на паметника прие на себе си професор в Санкт-Петербургската имперска академия на изкуствата, М.П. Попов,  за 10 000 рубли, а пък работите по изграждането на основата на пиедестала и на леенето на бронзовите фигури бяха предадени на местния скулптор Б.В. Едуардс и собственикът на магазин за скулптурни продукти Л.Д. Менционе на обща стойност  38 000 рубли.  Надзорът върху работата е възложен на проектанта  Ю. М. Дмитренко срещу такса от 2650 рубли».  10 години след откриването на паметника Б.В. Едуардс пише в един вестник в Петербург: «Паметникът на Катерина II в Одеса е построен по проект на архитекта Дмитренко, който спечели 1-ва награда на конкурса … Що се отнася до мен, аз бях само изпълнител на техническата страна на  структурата, т.е. изпълнявах гранит и бронз, а моделите бяха, с изключение на две фигури, изпълнени от академик Попов. Така че не приписвайте на мен греховете на други хора».

Откриването на паметника на Катерина II се състоя на 6 май 1900 година и беше посветено на 100-годишнината от смъртта на А.В. Суворов – един от строителите на града.  Така, честно казано, името на Суворов не е забравено, въпреки че фигурата му не е на паметника. Историческото значение на паметника в наказанието на врага и утвърждаването на Русия за нови земи завинаги, излизането на Русия на Черното море и като венец на тези събития –  основането на пристанището и града.

Така се случи, че паметникът на основателите на Одеса е бил открит два пъти: за първи път – на 6 май 1900 година. След  революцията той беше закрит с балдахин.  В същото време, по време теглото през  1918-1919 години, когато властта в Одеса се промени и войските на различни страни влязоха в Одеса, австрийците отвориха отново паметника.

През 1917 година градският съвет получава следната покана:  «Незабавно да свалете паметника на Катерина II от пиедестала.  Въпросът за неговото съхраняване или унищожаване трябва да бъде отнесен към петроградската художествена комисия под председателството на др. Горки».  Застъпничеството на М. Горки и Бенуа, които казаха, че паметникът е с най-голяма художествена стойност, е довело до факта, че частите от унищожения паметник бяха изпратени на археологически, а след това към местния исторически музей.

На 30 април 1920 година, според резолюцията, след окончателното установяване на съветската власт в града, Катерининската площа и улицата, са наричат на име на Карл Маркс. В резултат на това в продължение на две десетилетия пиедесталът на бившия паметник е използван за поставяне на скулптурата на Карл Маркс. На 7 февруари 1921 година бил открит паметник на Карл Маркс, който  състоял от една бетонова глава, оцветена под розов гранит.

След известно време провинциалният кметския комитет отново откри тържествено нов паметник на  К. Маркс, но вече завършил до пълния си ръст. В резултата на внезапната буря, изработена в краткотрайни материали, статуята падна (според официалната версия). Според очевидци, само краката на «основателя на марксизма» са останали на място. Кръглата основа на паметника се намираше на пристанищната територия от много години, а колоната и двете версии на паметника бяха използвани за паметника на В. Ленин (в началото на Московската улица).  През август 1929 година компетентната комисия установи  художествено-историческата стойност и необходимостта от запазване на останките от паметника.  Комисията включваше: председателя на кметския съвет  Пономарев,  професор Зейлигер, художник  Емски, скулптор Митковицър, професор Жук, художник Чернявски, А.М. Дерибас, професор Дложевски.  A.M. Дерибас, който е бил навремето наместник на главата на отдела по местната история на днешната библиотека на М. Горки, в историческата справка за посочения паметник пиши: «…Частите от паметника, които бяха направени през 1897 година от господин Попов, при тяхното пристигане в Одеса местният скулптор Едуардс отново ги преработи, защото фигурите на Потьомкин и Деволан признаха за неликвидни. Никъде няма такъв паметник на Катерина II и други строители на Одеса. Паметникът се отнася до неща, които не могат да бъдат възпроизведени, и следователно този паметник трябва да се съхранява».

На 27 юни 1965 година, в деня на 60-та годишнина от началото на въстанието на бронекораб «Потьомкин», на площада се открива паметник на потьомкинците, на който присъства и група от потьомкински ветерани. Авторите на паметника са московчани. Скулптор В.А. Богданов, архитекти М.М. Волков и Ю.С. Лапин.

Както беше отбелязано по-горе,  през  юли  от 2007 година, Кметският съвет на Одеса определи с решението си необходимостта от възстановяването  на загубения паметник на основателите на Одеса, както и от използването на автентични елементи  части от паметника, които се съхраняват в Одеския местен исторически музей, откакто паметникът е бил разрушен до май 1920. Сложността на процедурата за оттеглянето на рядкостите от музейния фонд беше в специална покана на Кабинета на министрите на Украйна за изключването им от регистъра на експонатите на Държавния музей на фондите на Украйна. На първо място, направената от бронза запазената глава на горната част на бюста на императрицата; 2.25-метрови фигури на княз Г.А. Потьомкин-Таврически, стоящ в многофигурна композиция, с лице към Катерининска улица (на юг); графа П.А. Зубов, който стои вдясно от княза, гледа на изток; подполковник Ф.П. Деволан, стоящ вляво от княза, обърнат на запад; подъадмирал И.М. Дерибас, разположен срещу княза, обърнат на север. Фигурите на основателите на града също имат загуби –  медалите са откъснати, откъснати мечи и др. В горепосоченото решение на кметския съвет се казва за създаването на комисия, състояща от 18 квалифицирани специалисти от различни професии, натоварени със задачата да следят за спазването на възстановения  на паметника под оригинала.

С решение на клиента, кмет на Общинския съвет на Одеса Р.С.Тарпан, реши да направи скулптурата на паметника по основа на търга. За да бъдим честни, фигурата на императрицата трябваше отново да бъде направена, защото запазената глава беше направена от бронза, съставът на който е използван преди повече от 100 години и следователно цветът на бронзата и патината на създадената фигура не може да се комбинира с цвета и състава на бронзата на главата. Три скулптори (един от Одеса и двама от Киев) представиха 3 гипсови модела на Катерина II, над 1 метър високи. В резултат на това,  изпълнението на бронзовата  част на паметника е наредено на творческия арт-производствен комплекс в Киев (постоянен директор Валери й Степанов  Шевелюк), най-добрата скулптурна организация не само в Украйна, но и в ОНД.

***

Катерина II подкрепи идеята на Де Рибас да се направи нови черноморски град и пристанище на мястото на Хаджибей,затова подписа през 1794 година рескрипт за създаването на града и пристанището и даде името на града – Одеса. През последните години от живота си, Катерина II се грижи за създаването на Одеса, нейното селище, се интересуваше от напредъка на строителните работи и предоставяше помощ на града.


FreeCurrencyRates.com
© 2015-2021 | HORNET-INFO | ODESA TOURIST INFORMATION CENTER