ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ НА ТУРИСТИЧЕСКИЯ ЦЕНТЪР ОДЕСА

ЗА ГОСТИ И РЕЗИДЕНТИ НА ГРАДА И СЪЩО ЗА СПЕЦИАЛИСТИ В ОБЛАСТТА НА ТУРИЗМА, ГОСТИННОСТТА И РАЗВЛЕЧЕНИЯТА

ПРИВОКЗАЛНА ПЛОЩА И СТАРОСЕНА ПЛОЩА

ПРИВОКЗАЛНА ПЛОЩА
През втората половина на XIX век голяма площа отвън порто-франко, простираща се от Канатна улица до Привоз, която тогава беше просто пристройка на Стария пазар, започва да се използва като парадна площадка от близките до нея  армейски съедиения. С течение на времето, тя станала известна като Куликово поле.
Развитието на тази област е тясно повързано с появата в Одеса на железопътен транспорт.  Вече в справочника по пътищата в Одеса за 1867 година, се посочва терминалната ж/п гара «Куликово поле», от която влаковете към Балта и Олвиопол (Первомайск) караха в гара «Одеса» (Большой вокзал, днес – Одеса-Товарна) 10 минути и така нататак по маршрута. Изграждането на солидната пътническа сграда намного облагороди и промени тази област. Мощната сграда, която беше посочена в документите като «пътническа сграда «Куликово поле», е построена по конкурсния проект на архитекта от Санкт Петербург В.А. Шретер, под ръководството на одесския архитект А.О. Бернардаци от 1879 до 1883 година. Гарата зае по-голямата част от Куликовото поле и го преряза на три области: Куликово поле в сегашните му размери, в непосредствена близост до Привоза Сенна площа, и площа Привокзална, образувана малко по-късно. Пазарите, където се осъществяваше търговията с фуражи, се наричаха «сенни». Така площа Сена в сегашния и размер дълго време служи за продължение на Привоз, където търговията се осъществяваше в края на ХIХ век „от колелата“. Привокзалната площа се преобразува след построяването на нея през 1894-1895 години от архитект Н.К. Толвински почтена сграда на съдебните институции (сега Офис на Одеската железница), а по-късно, през 1899 година същия архитект направи още и сградата на земското настоятелство (сега Одеския клон на Одеската железница) от другата страна на гарата, на мястото на стария затвор.Центърът на площада е украсен с живописен квадрат с чешма в центъра. В началото на сградата на съдебните институции имаше крайна спирка през 1880 година на «конката», а година по-късно – на парния трамвай, който тръгна от Куликово поле до Голямия Фонтан. Под подсвиркване и поддимяване, влаката дърпаше купета с одеситите до техните вили и бани. След това той е заменен с електрически трамваи. В същото време, по проект на архитект А. Минкус, е построен павильон за трамвайната спирка на Куликовото поле близо до ъгъла на улица Канатна и Италианския булевард (днес сградата е преустроена в химическо чистене на дрехите), и оттогава там се установява трамвайната спирка на «Големия Фонтан». Като спомен за малката парата влака, в топонимията на града имената на спирките се останали, и до ден днешен се наречени «станции» със съответните номера, а песента «Семь сорок» (бълг. «Седем/четирийдесет»)  е свързана с неговия график на курсирането. Малката влака заобикаляше  Куликовото поле покрай Италианския булевард, след това Канатна улица и продължаваше да брои станциите по същия маршрут като модерния трамвай № 18.



СТАРОСЕНА ПЛОЩА с трамвайният кръг – една от най-старите в града. Отдавни времена селяните тук  продавали свойте продуктите и животни «от колелата». В допълнение, на площада е единственото оцеляло наследство на неаполитанския скулптор Иосиф Мормоне – композиция от два лъва, които отварят прохода през площада. Според легендата скулпторът е заповядал, докато е работил върху каменните си скулптури на площада, да има клетка с истински лъв, който беше  модел за създаване на каменните копии. И за да гледат за работата на италианския архитект се събираха цели тълпи с хора.

С 1923 по 1995 годы – сквер 9-го января.
С 1995 г. – Старосенной сквер и Старосенная площадь

FreeCurrencyRates.com
© 2015-2021 | HORNET-INFO | ODESA TOURIST INFORMATION CENTER