ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ НА ТУРИСТИЧЕСКИЯ ЦЕНТЪР ОДЕСА

ЗА ГОСТИ И РЕЗИДЕНТИ НА ГРАДА И СЪЩО ЗА СПЕЦИАЛИСТИ В ОБЛАСТТА НА ТУРИЗМА, ГОСТИННОСТТА И РАЗВЛЕЧЕНИЯТА

КУЛИКОВО ПОЛЕ

В Руската империя, в чест на победата на руската армия на Куликовското поле, се прие че, площите на мнозина градове, отделени за бойни операции и шествия на войските, са били наречени Куликово поле.
Имало такова място в Одеса в зората на образуването и – пустош, обраснала с плевели в южните покрайнини на града, недалеч от портофранковското дере. Подобно Куликово поле възниква в Одеса още в началото на втората половина на XIX век. Тогава огромна площа отвъд Порто-Франко, която се простираше в тези далечни времена от улица Канатна до Привоз, която тогава беше просто пристройка на Стария пазар, започна да се използва като плац от близките войски.

Куликово Поле – една от най-големите исторически площи на град Одеса.

Валентин Петров Катаев в книгата „Начупеният живот, или Магическият рог на Оберон“ разказва историята на баба си, генералска дъщеря, за назначаването на звание капитан Александър Петров  Шчьоголев  – командира на крайбрежната батерия, който героично отблъснал атаката на англо-френската ескадрила на 10 април 1854 година. За този тържествен акт целият гарнизон е бил построен на Куликовото поле, а войниците тръгнаха под звуците на военната музика с тържествено шествие пред новосформирания капитан. Това обяснява, че по това време Куликовото поле вече се използваше като плац-парадна площа.

И все пак, площата стана извесна като Куликово поле, не заради руските традиции, за да се наречат големите площи в чест на победата на войските на Дмитрий Донской върху монголо-татарските войски. В Одеса всичкото е беше по-лесно. Всичко се обяснява с факта че, в началото на 19-ти век тази земя принадлежи на боери Куликовски. Хората  наричали тези земи – Куликовски полета. С течение на времето това име се превърна в по-познато «Куликово поле». Семейството на Куликовски стана известно в Одеса и със своето въвличане към музиката. Те имаха свой собствен ансамбъл от крепостни музиканти, който се предава от семейсто до семейсто. Така е доста известно, че ансамбълът на Д.Н. Овсяников-Куликовски участва в откриването на Одеския градски театър, който днес се нарича Оперни театър.

През 1818 година в близост до Куликовото поле е била построена градската митница, и през малко време, точно до боклука, направеха още затвора.  Това беше първият затвор в Одеса. Наличието на пенитенциарната институция изигра жестока шега върху площада – в продължение на няколко десетилетия екзекутираните престъпници бяха тайно погребани на Куликовото поле, много от тях бяха политически затворници, които не харесваха царския режим. В него седеше и беше екзекутиран през 1878 година народоволец  И. Ковалски.  Той бил погребан на площата, и както съобщава незаконната преса на него време – «през гроба минаха войски с музика».  Година по-късно, тук екзекутират народоволци Чубаров, Лизогуб, Давиденко. На зазоряване на 22 март 1882 година тук бяха обесени революционери Степан Халтурин и Николай Желваков – членовете на «Народна воля». Много от екзекутираните в двора на затвора, бяха скришом, тайно погребани в Куликовото поле. Кой знае колко известни и безименни борци за свободата и щастието на хората са тук.

Одеситите не харесваха тази площа, защото вярваха, че маршируването по костите, поне не е християнско. Следователно по това време земята на Куликовото поле се наричаше нищо по-малко от «изгубена».

Улицата, възникнала близо до затвора, се наричаше Тюремна улица (днес: улица на Лейтенант Шмидт), а пък близката площа се наричала Тюремна площа (днес: Привокзална площа).

Малко по малко, до началото на XX-ти век, най-голямото в града –  макар и ненаправеното поле, се превръща в традиционно място за фолклорни празници. Тук бяха организирани различни атракции, изпълнения на циркови палатки, в които бяха представени спектакли на посещаващи циркови трупи, паноптика с восъчни фигури и необичайни творения на природата, дори за кунсткамери. На площада бяха отбелязани и масови празници като Нова година, Коледа, Великден, съпътствани от постоянни панаири и различни атракции.

В годината на 100-годишнината на Одеса общинското кметсто издаде солидна цялостна публикация за историята на града, в която се казва, че: „Площата на Куликово поле – голяма площа, оградена от сгради и градини. На Великденските празници на Куликовото поле се провеждат фолклорни празници с кабини, въртящи по кръг каруци, циркове, манежерии и други празнични забавления“

 

След революцията, когато жителите на Одеса изобщо не бяха щастливи, Куликовското поле си възвърна тъжната слава на масовото гробище.

През януари на 1918-та година, в дните на героичното въстание на одеския пролетариат, тук имаше ожесточени битки на работниците и Червената гвардия, революционни войници и моряци – от една стърна, с хайдамаци и юнкери – от другата стърна; имаше картечен огън, залпове от пушки, викове на «Ура!», «За власт на Съветите!», имаше много загинали.

На 17 (30) януари 1918 годна Червеното Знаме се издигна над сградата на железопътната гара на Одеса.  И четири дни по-късно, на 21 януари 1918 година, всички революционери, убити в тридневната гражданска война (119 мъртви), бяха погребани в масов гроб на Куликовото поле, което от тогава започнаха да го наричат ​​площа на Революцията.

Първият паметник на Куликовото поле е открит през 1932 година в годишнината от Октомврийската революция.  Архитект – А. Минкус.  Румънците го разрушиха по време на окупацията на Одеса.

След войната, било направено на ново плана на Куликовото поле. Куликовото поле се установи на площад повече от 10,5 хектара, обградено с цветни гърнета и зелени треви. Сините елхи, засадени в един ред, днес се отличават с техния фон. Наоколо платани, липи, пирамидоподобни дъбове.

През 1959 година „Алеята на приятелството“ е израснала от дървета, засадени от благородни гости на града. Едно от първите дървета, засадени тук на 29 юли 1959 година, на генерален секретар на Френската комунистическа партия, Морис Торез, който беше тогава в Одеса. През 1967 година, в центъра на площада, в навечерието на 50-годишнината на Съветската власт, е издигнат паметник на Владимир Илич Ленин. Скулптор – Матвей Генрихов Манизер.

През 1990-те години градските власти решават да оживят традицията от преди век и правят Куликовото поле място на фолклорни празници. Детски празници, рисунки на асфалт, едновременни шахматни сесии, турнири, младежки дискотеки, изпълнения на популярни артисти, придружени от фойерверки и други съвременни атрибути за почивка, днес станаха нещо обичайно. Освен това на площада се провеждат политически митинги на различни партии, и военни гарнизонни паради.

Предишното градско предградие – Куликово поле – отдавна се е превърнало в географски център на града, от тук има пътища към всички отдалечени райони на града.


FreeCurrencyRates.com
© 2015-2021 | HORNET-INFO | ODESA TOURIST INFORMATION CENTER