ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ НА ТУРИСТИЧЕСКИЯ ЦЕНТЪР ОДЕСА

ЗА ГОСТИ И РЕЗИДЕНТИ НА ГРАДА И СЪЩО ЗА СПЕЦИАЛИСТИ В ОБЛАСТТА НА ТУРИЗМА, ГОСТИННОСТТА И РАЗВЛЕЧЕНИЯТА

ДУМСКА ПЛОЩА

Най-малката и най-красивата площа в Одеса, където се случват много интересни неща. Тук празнуват Новата година с приятелска тълпа. Например, тържествено се открива «Хуморина» или също така провеждат редовни митинги – тъй като тук има депутати от градския съвет и се намира кметството.

По време на своята история Думската  успява да стане  както Биржева площа, и площа на Комуна. Биржева площа – защото сегашната сграда на Думата е построена през 1834 години за търговската Фондация. Архитектът Франц Бофо го проектира в античен стил под форма на удължена буква «П». Двата крила на сградата бяха свързани с двойна колонада и зад нея се намира вътрешният двор. В процеса на по-късните преустройства, вътрешният двор става вестибюл, остана се само външният ред на колоните.

Над колоните има часовник и скулптурна група „Ден и нощ“. Две женски фигури представат необратимият ход на времето. Часовникът свири  мелодията на официалния химн на града «Песни об Одессе» («Песни за Одеса») от оперетата «Бялата акация» на Дунаевски. Малко парче от песнята може да се чува на всеки половин час, а всеки час – цяла двойка: «И в сердце моем, ты всюду со мной, Одесса — мой город родной!» («И в сърцето ми, ти си навсякъде с мен –Одеса,  моя родния град!»)

В мините, вдясно и вляво от входа на сградата, има скулптури на Церера (богинята на плодородието) и Меркурий (патрон на търговията), създаден от скулптора Луиджи Йорини. Често се отбелязва с хумор, че патронът на търговията се намира в сградата  където седи градската власт. Градската дума се премести в сградата в края на XIX-ти век, когато беше направена Нова Биржа за брокерите на ъгъла на улицети на Бунина и Пушкинска. Но вече сега там няма и фондова биржа, сградата заета под Филармония.

Улицата на Пушкин започва се към улица Думска, а срещу Думата се намира бюста на самия Пушкин, обърнат от нея и гледащ към булеварда.  Паметникът бил отворен с тържества през 1889 година.Всички жители на Одеса, богати търговци и хора със скромни доходи, събраха средства за изграждането му. Великият поет, който живеел в Одеса повече от 13 месеца, оставя спомен за себе си и се радвал на популярна любов от жителите. Споменът за пушкинската Одеса завинаги се остана в «Евгений Онегин»: «Я жил тогда в Одессе пыльной… Там долго ясны небеса, Там хлопотливо торг обильный Свои подъемлет паруса» («Тогава съм живял прашен в Одеса … Небесата са дълбоки там, Там хубаво да се пазариш.»)

На дясната страна на паметника е надписът: «На А.С. Пушкин от жителите на Одеса», на гърба: «Направен  през 1888 година». От четирите страни на пиедестала от митичните  риби  изтичат потоци вода и попадат в купичките. В близост до паметника можете да видите «Платана на Пушкин».

Другия експонат на площа е оръдието, което обърнато към морето. Тя веднъж е стреляла по града. През 1854 година, когато Русийската империя беше в Кримската война, Одеса е била бомбардирана  от англо-френската ескадрилна група. Снарядите попаждоха в центъра на града, във Воронцовския дворец и единия снаряд ​​удари паметника на Дюк (също, между другото, француз). Ядрото, което оскърби херцог, може да се види в пиедестала на паметника, оставен там за спомен. Атаката от враговете одеситите бяха в състояние да отблъснат, особено батерията на един млад подофицер Щеголев се отличи. Месец по-късно един от английските фрегати «Тигър» се заселва в района на Аркадия и е потънал. Оръдието от «Тигър» се появи на Думската площад само 50 години след тези събития. Наскоро, след възстановяването, оръдието изстреля отново, но не с ядрото, а с пиротехника. Меж другото, веднъж в Одеса имаше още едно оръдие, от който информираха за обяд, але то не беше английско, а турско и стоеше близо до Дюк.

Площа на Комуната стана Думската под съветския режим, започвайки през 1920 година, а в сградата седеше Съвет на работническите депутати. От 1994 година отново с име Думска площа. 
През последните години Думска площа беше домакин на танцово училище за всички на открито, и филмови предавания на международни фестивали, и митинги по горещи въпроси за Одеса, и памет на Великата Отечествена война. Площата продължава да играе важна обществена роля, но когато престигнете до нея, естетическата роля най-напред идва на ум.

Ансамбълът на площада, сградата на думата, паметникът на Пушкин, булевардът е една от основните красоти на Южната Палмира. Впечатлението е особено засилено, когато мелодията се чува отново.. «Одесса – мой город родной…» («Одеса е родният ми град …»)


FreeCurrencyRates.com
© 2015-2021 | HORNET-INFO | ODESA TOURIST INFORMATION CENTER